„ЧЁРНЫЕ БЕСЫ ОДИН ЗА ДРУГИМ...”
Борис Александрович Садовской (1881-1952 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЕСОВЕ ЧЕРНИ, КОХОРТА ОТ ЗЛО
Бесове черни, кохорта от зло,
дълго кръжаха над мойто легло.
С кости в крилете гръдта ми ломиха,
нокти железни в сърцето ми впиха,
скриха от мен в непрогледна мъгла
Божи светини и Божа хвала.
Гост белокрили от райски поля
рани с елей, с благо вино обля.
Нежно, любовно затупка сърцето,
сякаш в божествен параклис прието,
гдето от вечер до утрин без страх
пее тропари усмихнат монах.
Ударения
БЕСОВЕ ЧЕРНИ, КОХОРТА ОТ ЗЛО
Бе́сове че́рни, кохо́рта от зло́,
дъ́лго кръжа́ха над мо́йто легло́.
С ко́сти в криле́те гръдта́ ми ломи́ха,
но́кти желе́зни в сърце́то ми впи́ха,
скри́ха от ме́н в непрогле́дна мъгла́
Бо́жи свети́ни и Бо́жа хвала́.
Го́ст белокри́ли от ра́йски поля́
ра́ни с еле́й, с бла́го ви́но обля́.
Не́жно, любо́вно зату́пка сърце́то,
ся́каш в боже́ствен пара́клис прие́то,
где́то от ве́чер до у́трин без стра́х
пе́е тропа́ри усми́хнат мона́х.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Садовской
ЧЁРНЫЕ БЕСЫ ОДИН ЗА ДРУГИМ...
Чёрные бесы один за другим
Долго кружились над ложем моим.
Крылья костлявые грудь мне терзали,
Когти железные сердце пронзали
И уносили в безвидную мглу
Божью святыню и Божью хвалу.
Гость белокрылый из райских полей
Пролил на раны вино и елей.
Сердце забилось нежней и любовней.
Стало оно благодатной часовней,
Где от вечерней до ранней зари
Радостный схимник поёт тропари.
1935 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург и литературовед Борис Садовской (Борис Александрович Садовской/ Садовский) е роден на 10/22 февруари 1881 г. в гр. Ардатов, Нижегородска губерния. Пише стихове от 9-годишен. Завършва историко-филологическия факултет при Московския университет (1906 г.). От 1919 до 1922 г. изнася лекции в Педагогическия институт, Археологическия институт и Нижегородския държавен университет. Първите му публикации са във в. „Волгарь” (1901 г.), след което публикува поезия и литературна критика в почти всички значими литературни издания като „Весы”, „Современник”, „Русская мысль”, „Вестник Европы”, „Нива”, „Северные записки”, „Золотое руно” и др. Автор е на стихосбирките „Позднее утро” (1909 г.), „Пятьдесят лебедей” (1913 г.), „Самовар” (1914 г.), „Косые лучи” (1914 г.), „Полдень. Собрание стихов 1905-1914” (1914 г.), „Обитель смерти” (1917 г.) и др., на книги с проза, публицистика, литературна критика и пиеси като „Русская Камена” (1910 г.), „Узор чугунный” (1911 г.), „Адмиралтейская игла” (1915 г.), „Лебединые клики” (1915 г.), „Озимь” (1915 г.), „Ледоход” (1916 г.), „Морозные узоры” (1922 г.) и др. Последната му приживе издадена книга е фантастичният роман „Приключения Карла Вебера” (1928 г.). След 1916 г. е инвалид, по време на съветската власт печата малко. Умира на 5 март 1952 г. в Москва. Няколко десетилетия след смъртта му излизат неизвестни дотогава негови творби като романите „Пшеница и плевелы”, „Александр III”, „Кровавая звезда” и „Шестой час”.